Западнохайландски бял териер
| Западнохайландски бял териер | |
 Представител на породата | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Ръст | Женски: 25 см Мъжки: 28 см[1] |
| Тегло | Женски: 6 – 8 кг Мъжки: 7 – 9 кг[1] |
| Произход | |
| Страна |  Великобритания(  Шотландия) |
| Класификация по МФК | |
| Група | 3 |
| Секция | 2 |
| Стандарт | 85 |
| Западнохайландски бял териер в Общомедия | |
Западнохайландският бял териер (на английски: West Highland White Terrier), наричан още уести (на английски: Westie, Westy) е порода кучета, произхождаща от Шотландия. Името му идва от това, че произлиза от западната част на шотландските планини и е чисто бял. Териерът е изключително верен към своя стопанин. Породата е подходяща за намиране на трюфели.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално западнохайландският бял териер е развъждан в планинската част на Шотландия за лов на гризачи и насекоми.[2] Една от най-известните картини, в която са изобразени представители на породата е „Сутрешно парти“ (1830) на сър Едуин Ландсир. Пренесен е в САЩ в началото на 20 век.[3] Американският киноложки клуб признава породата през 1908.[1] Според някои любители на кучетата тази порода е предшественик на кеърнтериера.[3]
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки малкия си размер, западнохайландският бял териер е елегантен, жизнен и издръжлив.[4] Черните му очи и малката му закръглена муцуна му придават интересно излъчване. Козината е мека и плътна в основата си и има твърди и остри краища.[5] Тя е чисто бяла, което е дало и името на породата. Женските екземпляри имат размер 6 – 8 кг на 25 см, а мъжките – 7 – 9 кг на 28 см.[1]
Поддръжка на външния вид[редактиране | редактиране на кода]
Външният вид на представителите на породата изисква продължителна поддръжка. Трябва да се четка най-малко два пъти седмично и да се подстригва веднъж на няколко месеца. Къпането трябва да бъде веднъж месечно, а долната козина трябва да се поддържа къса, за добра хигиена. При правилни грижи линеенето е слабо и това прави западнохайландския бял териер подходящ за хора с алергии.[1]
Темперамент[редактиране | редактиране на кода]
Уести е бързо адаптиращо се, интелигентно, самоуверено и малко куче. Това обуславя превръщането му в популярно домашно животно. Обича стопаните си и е много енергичен. Изисква занимания, упражнения и игри, което го прави неподходящ избор за стопани, които нямат възможност, време или склонност да му ги осигурят. Той е смел, пъргав и ловък и обича да преследва нещо по всяко време, за това трябва да бъде пускан на безопасни места и да бъде държан под око. Може да бъде арогантен, настоятелен и инатлив и това го прави по-подходящ за стопани с опит в отглеждането на кучета. Лесно се поддава на дресировка и се учи бързо.
Западнохайландският бял териер е отличен пазач и лае силно, за да предупреди за наближаваща опасност. Обича да се хвали и харесва звука на собствения си лай, затова стопаните на такива кучета трябва да се подготвят за шум. Има силно развито собственическо чувство над храната, територията и собствеността си и се опитва да доминира над другите кучета от породата си. Не се разбира добре с котките и хваща всичко малко, движещо се нещо в полезрението му. Държи се добре с новодошли, но обича повече по-големи и мили деца, защото малките могат да са по-груби и агресивни и може да се получи сблъсък на интереси.[1]
Здраве[редактиране | редактиране на кода]
Западнохайландският бял териер живее между 11 и 14 години и може да заболее от много здравословни проблеми: катаракти, припадъци, алергии, коленна луксация и други проблеми с краката.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Западнохайландски бял териер в „kuchetata.com“, архив на оригинала от 21 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090721034841/http://www.kuchetata.com/article_31.php, посетен на 27 август 2009
- ↑ ((en)) Distinctive white coat Архив на оригинала от 2009-09-16 в Wayback Machine.: quote from „West Highland White Terriers – Good Dogs Wear White“ article (Dog & Kennel Magazine, online edition). Посетен на 11 януари 2008.
- ↑ а б ((en)) Grosvenor, Melville B., and Merle Severy, eds. Man's Best Friend: National Geographic Book of Dogs. Chicago: R.R. Donnelley and Sons Company, 1966.
- ↑ ((en)) American Kennel Club Official Breed Standard // West Highland White Terrier Club of America, 1989-02-01. Посетен на 6 януари 2009.
- ↑ ((en)) West Highland White Terrier Breed Standard // The Kennel Club, 10 май 2006. Архивиран от оригинала на 2007-03-03. Посетен на 6 януари 2009.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Buckley, Holland (1911), The West Highland White Terrier, Illustrated Kennel News Co., ISBN 0-7651-0811-9
- Cleland, Sheila (1995), Pet Owner's Guide to the West Highland White Terrier, Ringpress Books Ltd., ISBN 1-86054-015-5
- Wallace, Martin (1996), Guide to Owning a West Highland White Terrier, TFH Publications, ISBN 0-7938-1865-6
- Weiss, Seymour N. (1996), The West Highland White Terrier: An Owner's Guide to a Happy Healthy Pet, Howell Book House Inc., ISBN 0-87605-494-7
- West Highland White Terrier, Penelope Ruggles-Smythe (Interpret Publishing 1999), ISBN 1-902389-12-3.
- West Highland White Terrier: An Owner's Guide, Robert Killick (Collins 2003), ISBN 0-00-717831-X.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Информация за западнохайландския бял териер в DMOZ Архив на оригинала от 2009-08-17 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||